Свиленград е разположен на двата бряга на р.Марица. В далечни времена пътниците по пътя Виена-Белград-София-Пловдив-Одрин-Цариград спирали тук за почивка и смяна на конете.След построяването на каменния мост през 1528-1529 г. от Мустафа паша, от двете страни на пътя възникнали ханове, дюкяни, обширен кервансарай, градската чаршия-търговско-икономическа артерия на града, едно ново явление в градовете на Турция и Балканите.Сравнително значителният икономически възход на града ,развитието на занаятите и търговията, станали причина да започне и процес на просветно развитие.

 За първото училище в града се знае, че е било в една къща-църква,в която се е черкувало населението.

 През 1834 г. е била построена истинска каменна българска църква „Света Троица” в кв.Канакли. Тук е било културното средище на населението по онова  време.

През 1847/1848 година в двора на църквата се построява нова сграда и се поставя началото на  българско училище в Свиленград /днес- Начално училище „Христо Попмарков”/. През 1847 година пръв истински учител е Стефан Бойолу, който въвежда в обучението на децата „Рибния буквар” на д-р Петър Берон и за първи път учениците се учат на кирилица.

 Местните управници назначавали в училището добри учители,работили в Одрин, Пловдив и други големи градове, имащи добри познания за науките.

 Свиленградското средищно училище постигнало добри успехи в  установяване на българското четмо и писмо.За тези успехи следели и знаели цариградските възрожденски представители.

С училището си  Свиленград бил вече малък център за българска просвета в Тракия.

В църквата се служело само на черковнославянски и български, в училището се обучавали младежи и граждани на българско четмо и писмо. Именно затова за Одрин и други училища  се търсели учители от средищното училище в Мустафапаша /Свиленград/.

През 1860 г. започва атака от страна на шепа гъркомани в града,подкрепяни от одринския гръцки владика, срещу местното българско население.Свиленградчани отказват да плащат на гръцкия владика и заявяват,че не го признават и желаят да се отделят от патриаршията.Общината предприела бързи мерки срещу атаката на владиката и чорбаджиите-гъркомани и се отнесли към Найден Геров в Пловдив. По негова препоръка  за главен учител тук бил изпратен Христо Попмарков,който дотогава бил главен учител в родния си град Копривщица.

Идването на Христо Попмарков било голям успех за града. Той бил възпитаник на V класно училище”Св.Кирил и Методий” в Пловдив, ученик на Найден Геров и Йоаким Груев. Още като ученик помага на учителите си в написването и превеждането на някои учебници и книги.

 С идването си тук през 1862 г.Христо Попмарков реформирал свиленградското общо/средищно/ училище по образеца на пловдивското училище, като постепенно го превърнал в класно и след това в ІV класно/прогимназия/. Той въвежда изучаването на много нови предмети като история, география, анатомия, физика, алгебра, геометрия, българска граматика, турски език и отчасти френски език.В продължение на 8 години-от 1862/63 г. до 1870/1871 г. въвежда класно-урочната система и реформира училището.

Под влияние на гръцкия владика в града било построено и гръцко училище. То се помещавало в същата сграда. Учителят Ал.Пападопулос правел всичко възможно да превърне средищното училище в гръцко, но срещнал съпротивата на Христо Попмарков, на общинарите и местното население. Христо Попмарков действал по примера на пловдивските възрожденци.Наложил гръцкия език да се преподава от учител-българин. Гръцкото училище било преместено в пристройка към съществуващото българско училище и то придобило  Г-образна форма, както е и до днес. Пападопулос оглавявал това училище,но много скоро напуснал,защото учениците му непрекъснато намалявали. В цариградски вестник от 1864 г. са отразени тези събития от Мустафапаша „ В Мустафапаша Едирненското гърчило се удави в Марица и градът вече заякна в българщината „.

По времето на Христо Попмарков,благодарение на неговите познания, опит, многогодишна работа, Свиленград се издига до пръв просветен и културен център в Южна Тракия.

 През 1870/1871 г.главен учител бил Стоян Попмарков,брат на Христо Попмарков.Той продължил делото на брат си.

 През 1872/1873 г. от Цариград изпращат за главен учител тук Иван Вазов. Като учител Вазов имал задача да преподава в училището и да се бори с гъркоманите. Както повечето учители и Вазов е бил принуден да бъде енциклопедист и да обучава учениците по всички предмети,но с особена любов им преподавал история.

 През 1874/1875 г. добър главен учител в училището бил Петър Станчов от Велико Търново.Той предложил в Общината турското име на града Мустафапаша да бъде сменено със Свиленград.

Днешната училищна сграда е изградена през 1898 година. Свидетелство за това е строителният надпис на училището.

Тухлите му се червенеели отдалече и затова го нарекли Червеното училище. Било известно в Одринско и Хасковско.

 По време на балканските войни училището е временно затворено, а при опожаряването на Свиленград през 1913 г. училището изгаря до основи. След това е възстановено отново. Имало четири класни стаи и една канцелария. Тук се помещавали 7 паралелки.

След дълги борби през 1913 г. бил сключен нов мирен договор между Турция и България и била определена нова граница,според която Свиленград останал в Царство България.

Летописната книга на училището се води от 1914-1915 учебна година.

През 1914 г са открити три квартални начални училища, които се ръководят от един главен учител-Александър Попов-учител в канаклийското училище, което и средище ,затова и летописната книга на всички училища се води тук.

От 1924-1925 година училищата се отделят и канаклийското училище започва да работи самостоятелно.Главен учител-Христо Нейков от Казанлък.

Главният учител Христо Нейков ръководи училището от 1924/25 г. до 1931/32 година,след което остава учител в училището.

От 1931/32 година е назначен Вълко Димов от с.Левка и училището остава начално.

През учебната 1933/34 година училището се именува „Христо Попмарков“.

Вълко Димов е главен учител до учебната 1944/45 година,в която се пенсионира.

На негово място е назначен Петър Христов Курдов от Свиленград.

През 1950/51 г., по решение на Околийския народен съвет-Свиленград ,училището се закрива като самостоятелно. Четири от паралелките се прехвърлят към прогимназия “Иван Вазов“ и четири към училище “ Д-р Петър Берон“.

Три години едната сграда на училището се е използвала за канцеларии на околийския отдел “Народна просвета“, а едната сграда е била разрушена. След това тя е била  възстановена.

Целият архив, книги, мебели са били раздадени на Пионерски дом и другите училища в града.

От 1957/58 година училището отново е възстановено като самостоятелно начално училище с директор Иван Славов-с 9 паралелки, които учат в училището на две смени.

Възстановяването на училището съвпада с увеличаване на броя на населението в Свиленград, следствие от миграцията от селата към града.

Нараства и броят на учениците в училището. През 1957/58 година тук се обучават 300 ученици.

През 1958/59 година Иван Славов е преместен в Хасково,а за директор е назначена Олимпия Димитрова-бивш началник  на отдел „Просвета“ в Свиленград.Тя е директор на училището две учебни години-до 1960/1961 г.

От 1961/62 директор е Димитър Христов. Тогава започва разширение на училището с още 3 учебни стаи. Значително се подобрява материалната база.

От учебната 1964/1965 година за директор на училището е назначена Златка   Шишманова.

През 1975/76 година броят на учениците в училището е 436.

Училището продължава да поддържа своите традиции.

Всяка година на 3 март тържествено се чества патронен  празник на училището.

Училището има и  спортни традиции. Неговите възпитаници заемат призови места на районни и окръжни първенства. Под ръководството на учителя по физкултура-Георги Янев учениците са на първо място в окръга и трети на републикански състезания.

Училището е център на методическата работа в района. Провеждат се много методически сбирки, открити уроци, изнасят се доклади.

Учителите показват висока методическа и научна подготовка. Много от тях участват в национални педагогически четения-Кирил Дяков, Гуда Добрева, Величка Димитрова. На районни четения участват-Веса Милчева, Жана Ташева, Величка Николова, Мария Кирова, Димитър Христонев.

Носители на орден “Кирил и Методий“- III степен са Златка Шишманова, Калеро Василева, Кирил Дяков и Руска Караянева.

Първенци,отличници на МНП в колектива са Жана Ташева, Мария Кирова, Гуда Добрева, Анка Адамова, Веса Милчева, Димитър Христонев, Величка Бойчева и Елена Попова.

От 1982 година до 1992 г. директор на училището е Веска  Шопова.

Училището е модернизирано, обзаведени са кабинет по музика и работилница по трудово обучение, физкултурен салон, изградена е столова. Въведено е целодневно обучение. Учениците участват в спортни секции и кръжоци ,в  художествени състави.

Патронният празник се чества на 11 май.

Дългогодишни учители тук са Анка Кузманова,Райна Стоилова, Стоян Пейков, Кольо Иванов,Иванка Тилкиджиева, Румяна Здравкова, Златка Яйцарова,Ирина Георгиева  и др.

От 1993 г. до днес директор на училището е Анка Иванова.

В НУ “Христо Попмарков“ продължават демократичните традиции на училището.

Приоритети в училищната образователна политика са осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички ученици, подлежащи на задължително обучение, повишаване на качеството на преподаване ,повишаване квалификацията на учителите.

Тук е обзаведен модерен компютърен кабинет, внедряват се нови, модерни технологии, изучава се английски език.

Традиционни за училището са празниците-15 септември-тържествено откриване на учебната година, Коледно тържество, Великденска изложба, Спортен празник, Тържество на буквите, Годишно утро,24 май-Ден на славянската писменост и българската просвета и култура.

В навечерието на 170 годишния юбилей на училището, през 2017 година, по европейски проект „Енергийна ефективност на сгради в образователната инфраструктура” по ОП „Региони в растеж“,беше извършен основен ремонт на училището. То запази външния си облик ,но е санирано, газифицирано, напълно обновено.

 175 години НУ”Христо Попмарков” пръска  светлината  на знанието. 

 Демократичното, родолюбиво начало, заложено при създаването на училището, продължава и днес в дейността на учители и ученици.